ОЦЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЕЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оцелѐя, ‑ѐеш, мин. св. оцеля̀х, прич. мин. св. деят. оцеля̀л, ‑а, ‑о, мн. оцелѐли, св., непрех. 1. Оставам жив, продължавам да съществувам. Всички, с ротния командир, станаха на късове. Оцелях само аз, защото в това време бях пратен .. далеч от лагера. Ив. Вазов, Съч. VII, 184. Родила бе дванайсет деца,.., пет бяха оцелели, а умрели бяха седем. Д. Талев, ГЧ, 298. В борбата за съществуване най-големи шансове да оцелеят имат организмите, които са най-добре приспособени към условията на средата. ОБиол. Х кл, 111. Така е винаги — чини ти се, че страхотията отнася наведнаж целия свят, че не оцелява нищо, а то — и смъртта избира. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 556.

2. Оставам цял, непокътнат. Само две къщи .. са оцелели от селото и сред купищата развалини стоят уединени и осиротели. Й. Йовков, Разк. I, 6 Тук-таме между ямите, изровени от мините, бяха оцелели стъркове мак и равнец. Д. Димов, Т, 619.