ОЦЕНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЕНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Оценяване, оценка. Аз я презирам тая публика и не очаквам нейното оценение. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 73. Целта ни е да дадем едно вярно и справедливо оценение за литературните му трудове. К. Величков, ПССъч. VIII, 21. Той [Каравелов] не само въдвори турските даждия — .. — но и постанови, че те ще се събират по старите оценения. С. Радев, ССБ I, 207. При индулгенциите ставаха и други богохулни дела. Римската църква правеше денежно оценение на греховете. ЦВ, 1861, бр. 39, 2.