ОЦЕНИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЕНЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Книж. Човек, който дава оценка, който оценява някого или нещо. Да бъде свидетел, изследовател, оценител и пазител на обществото — тия са задълженията на твореца, който не стои далеч от своето време. Б. Болгар, ПД, 32. Към Априлов и Раковски ще трябва да се прибави, като един от първите наши оценители на древната ни нумизматика, и Фотинов. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 675-676. На края на игрите министърът на народното просвещение.. раздаде лаврови венци и дипломи на отличилите се младежи, успехът на които се оценяваше от народни оценители (жури). Пряп., 1903, бр. 15, 4. ^● Ако говорим за демократизъм,.., ние сме длъжни да се допитваме винаги до обществената мисъл, която.. е най-добрият оценител на положението. БД, 1909, бр. 12, 1.

2. Спец. Служебно, длъжностно лице, което оценява стоки, имоти и др. Постъпи като оценител в митницата и на тая длъжност го завари освобождението на Добруджа. А. Гуляшки, СВ, 27. Първоначалната цена [на картините] била определяна от специални оценители, назначавани от кмета на града. Хр. Ковачевски, СК, 119.