ОЦЕНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЦЀНКА ж. 1. Определяне, изчисляване цената, стойността или достойнствата, качествата на нещо или на някого; оценяване. — Тегли право на стопанския двор. Там ще ти направим оценка на инвентара и добитъка. Ст. Марков, ДБ, 385. Крадецът беше обходил целия долен край и навсякъде беше направил поразия.. Каквото и да е, той [Юрталана] ще го залови, ще го отведе в общината, ще го предаде там и ще иска оценка на загубите. Г. Караславов, С, 35-36. Оценката на воденичката и на мястото ще направим по пазарна цена, не по емлячните регистри. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Величков е един от първите писатели, които се заемат с оценката на литературното ни наследство и на новите литературни и културни прояви. Г. Константинов, ПР, 170. Той [Усин Керим] беше забелязан и насърчен още при появата на първите му стихотворения и още тогава повече от всички свои връстници стана предмет на разговори и оценки. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
2. Определена от някого цена, стойност на стока, предмет и др. Колко е по-голяма оценката, толкова по-голям ще бъде и размерът на земята. Ст. Чилингиров, РК, 269. На дума тий предпазваха хората от любовта към парите, а на дело сами бяха длъжни за прехранванието на семейството си постоянно да имат пред очи паричната оценка на труда си. ССГ (превод), 185.
3. Обикн. със съгл. опред. Мнение, съждение за достойнствата, качествата, характера на някого или на нещо. Стамболов изрази желание да говори с Каравелова. От него той се надяваше да получи по-верни данни за събитията, една политическа оценка на момента. С. Радев, ССВ II, 23. Тоя пасаж е интересен най-вече за правата оценка, която поетът сам си дава. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 200. Реалистичната оценка на отцепника [Пазвантоглу] за събитията — външни и вътрешни — му осигурила максимума, на който можел да разчита при конкретната обстановка. В. Мутафчиева, КВ, 181. Всички пиеси.. трябваше да бъдат прочетени от край до край. За някои от тях писмената оценка се налагаше да е по-обстойна. М. Кремен, РЯ, 497. Положителна оценка на художествена творба.
4. Обикн. със съгл. опред. Условен цифров, буквен или словесен белег, символ, знак за качество, степен на постижение, успех или поведение на ученик, студент и др.; бележка. — Тя.. е напълно убедена, че ти знаеш много добре уроците си, но, видиш ли, това е една малка формалност, за да ти пише отлична оценка. В. Цонев, ПТ, 72. Ще поставям окончателните годишни оценки. Л. Александрова, ИЕЩ, 324. — Добре де, да предположим, че Доцентът ти постави висока оценка за лошо изпълнение. Това не уронва ли авторитета на нашата наука? Й. Попов, БНО, 104. Качеството в машиностроенето се оценява със задължителни държавни оценки. Осн. соц. пр IХ кл, 52.