ОЦЕНЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЀНЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който е свързан с оценка, който се отнася до оценка. Чрез думите не само се

назовават предмети, действия и явления, но се изразява и оценъчно отношение на говорещия или пишещия към обекта на речта, напр. дърдоря, плюскам, бабишкера, дъртак и под.