ОЦЕНЯ̀ВАНЕ

ОЦЕНЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от оценявам1 и от оценявам се. При оценяване труда му решаващ е не малкият, а големият порезаник. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 36. Взискателността към себе си предполага годност за самонаблюдение и самокритичност — т.е. стремеж към трезво и реално оценяване на собствените достойнства и недостатъци. МПр VIII кл, 42. Отчуждаването и оценяването на кооперативните и частните имоти,.., става съгласно чл. 101 и 102 от закона за собствеността. М. Мичев и др., З, 37.

ОЦЕНЯ̀ВАНЕ

ОЦЕНЯ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от оценявам2 и от оценявам се.

Списък на думите по буква