ОЦЕПЕНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЕПЕНЀНИЕ ср. Остар. Книж. Вцепенение, вцепененост, вцепеняване. Той изпадаше в оцепенение, а когато тревожният Гневота го извикваше по име, стряскаше се, отваряше очи и съзнанието се връщаше

в зениците му бавно, от мъглява далечина. А. Дончев, СВС, 746. Намерва ся [болният] в оцепенение..., на което сетнината ще е смъртта. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 217.