ОЦЕПЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЕПЕНЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; оцепенѐя, ‑ѐеш, мин. св. оцепеня̀х, прич. мин. св. деят. оцепеня̀л, ‑а, ‑о, мн. оцепенѐли, св., непрех. Остар. Книж. Вцепенявам се, вдървявам се, сковавам се; оцепенявам се. Имах право да следвам! Но защо не се зарадвах?.. Или бях оцепеняла от изненада? Бл. Димитрова, ПКС, 448. Оцепеняхме от ужас.

ОЦЕПЕНЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; оцепеня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Книж. Вцепенявам, вдървявам, сковавам. Измъчените им души чакаха.. от нас утеха и съжаление, а ние не можехме да им кажем нищо. Скръбта оцепеняваше всички. К. Величков, ПССъч. I, 80. оцепенявам се, оцепеня се страд.

ОЦЕПЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; оцепеня̀ се св., непрех. Остар. Книж. Вцепенявам се, вдървявам се, сковавам се; оцепенявам¹.