ОЦЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЀТ, мн. няма, м. Течност със силно кисел вкус и специфичен мирис, получена от вторична ферментация на спирт, вино, плодов сок и др., която се използва главно като подправка на ястия или за консервиране на хранителни продукти. Виното се превръщаше в оцет по топлите изби, в топлите пролетни дни. Д. Талев, ПК, 654. Купих двайсет хиляди литра вино.. Направих го на чист винен оцет и когато хората търсеха като луди оцет за туршиите си, продадох го на черната борса като топъл хляб. Г. Караславов, Избр. съч. II, 172. Втресе ме,.. Мама се върти около леглото ми, слага натопени с оцет кърпи по челото
ми. СбХ, 136. На доброто вино и оцетът му е добър. Посл. П. Р. Славейков, БП I, 282. Харизан оцет от мед по-сладък. Посл. П. Р. Славейков, БП II, 192. Муха с оцет не са лови. Посл. П. Р. Славейков, БП I, 274. Като мия прозорците, капвам във водата и малко оцет. ◊ Не слагай много оцет на салатата. ◊ Ябълков оцет. Силен оцет. Слаб оцет.

◊ Кисел като оцет. 1.Разг. Много кисел. Гроздето още не беше узряло и беше кисело като оцет. 2. Диал. За човек — много раздразнителен, сърдит.

— От лат acetum. — Друга (диал.) форма: оцѐд.