ОЦЀТЕН

ОЦЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни и ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до оцет, който е свързан с оцет; оцетов. В дъбилните сокове маѝте предизвикват ферментация на захарта и полученият алкохол от действието на оцетни бактерии се окислява. Ст. Младенов и др., ОТК, 21. Оцетна ферментация. Оцетни па̀ри.

2. В който има, който съдържа оцет; оцетов. Като ме блъсна една глава — до вечерта не станах от леглото. Цяла нощ ми слага Теню оцетни кърпи на челото. Чудомир, Избр. пр, 206. Фатма се засуети, нареди да извикат лечители, донесе прясно, неварено мляко, изтри челото и дланите на Осман с оцетена вода. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 152.

3. Който е предназначен за оцет. В каручката.. се мъдреше оцетеното буре. Ив. Гайдаров, ДЧ, 165.

4. В който се произвежда оцет; оцетов. Оцетна фабрика.

◊ Оцетна есенция. Спец. Воден разтвор на оцетната киселина (от седемдесет до осемдесет процента). Оцетна киселина. Хим. Органична киселина CH3COOH — безцветна течност с парлив кисел вкус и остра миризма, основна част на оцета, която се използва в производството на ацетатна коприна, пластмаси, органични разтворители и др.

Списък на думите по буква