ОЦЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЦЀТНИК
ОЦЀТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Съд, в който се държи оцет. Мартина вода (дъждовна вода, събрана от капките през м. март) става на оцет; затова я събират, възваряват и напълнят оцетниците с нея. СбНУ VII, 140.