ОЦЪКЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦЪ̀КЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оцъкля и от оцъкля се като прил. 1. За очи — който е широко отворен и насочен неподвижно в една точка, с безжизнен стъкленостуден блясък, обикн. поради болка, страх или при смърт; изцъклен. Светлото привечерно небе се отразяваше в оцъклените влажни очи. А. Дончев, СВС, 10. До прага .. беше се смъкнал Григоров с разбита глава от бомба,.. Оцъклените му очи блестяха като стъкло, пълни с ирония като смъртта, стреснала неговите убийци. Ст. Мокрев, ПСН, 160. Най-после жената с торбата изблещи очи.. Жената с вързопчето продължаваше да я държи и леко да я разтърсва, при което главата ѝ се люшкаше назад с оцъклени очи. Р, 1925, бр. 194, 3. По полето лъщяха големи локви, тъмни, студени и оцъклени като мъртвешки очи. Елин Пелин, Съч. I, 44. // За поглед — който е присъщ на такива очи; изцъклен. Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца,.., смазан, падащ от коня, вперил последен оцъклен поглед в щръкналите през дрехите му ребра. Й. Вълчев, СКН, 168.

2. Който е с такива очи. — Пусни ме, ти думам — бъхтеше се о шарампола млада жена, рошава и оцъклена като чумата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 633.

3. Прен. Който е ясен, чист и блестящ, бляскав, прозрачен като стъкло; изцъклен. Ясен и мразовит ден свети над тоя град с чинари и пинии,.. От оцъкленото небе слънцето грее, но не топли. К. Константинов, ПЗ, 104. // За ден, нощ — който е с ясно, чисто и бляскаво небе, върху което се открояват слънцето или месецът и звездите; изцъклен. Бешков млъкна, вдигнал нагоре глава — сякаш кучката душеше въздуха на оцъклената нощ и диреше заветния път. Ал. Гетман и др., СБ, 260.