ОЦЪ̀КЛЕНО. Нареч. от оцъклен; изцъклено. Никой не смееше да приближи мъртвеца: така страшно оцъклено гледаше окото му. М. Грубешлиева, ПП, 129. Пращяха дъски, скрибуцаха греди. Изпод уличните съсипни гледаха оцъклено смазани животни. Ст. Мокрев, ЗИ, 13.