ОЧАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧАДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от очадя като прил. Остар. и диал. Опушен, окаден. Едри, пъргави, .. те [снежинките] промениха до неузнаваемост целия град... Нагиздиха очадените комини с бели кривнати калпаци. Г. Русафов, ИТБД, 268. Във внезапно зацарувалата мрачина от задушливия черен дим .. се чуваха неразбрана глъч от засъхнали и очадени гърла. П. Михайлов, ПЗ, 107. Многи от каменните колони .. виждат се препасани со железни пояси, защото се напукали от пожара, а други очадени и като че са ветхи. Н. Рилски, ОМР, 56. На очадени багри в сбора строг / цял хаос тесни улички се тули. К. Христов, В, 44.