ОЧАРОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧАРОВА̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Очаровам. Тя имаше волна и буйна душа; юнашеството я очароваваше, храбрите левенти бяха за нея кумири. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 27. Портретът беше много стар, почти избелял, и навярно тая старинност, и тая бледнина и неочертаност ме очароваваха. М. Кремен, СС, 127. Рафаело увлича, пленява, очаровава като никой друг художник. К. Величков, ПССъч III, 176. Природо,.. / .. / Една ме ти плениш, очароваваш, / във теб се не лъгах. Ив. Вазов, Съч. II, 187.

ОЧАРОВА̀ВАМ СЕ несв., непрех. и св. Остар. Книж. Очаровам се. Няма какво да го разочарова — той не се е очаровавал от нищо, освен от своята воля — да бъде борец за права на своя народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15.

— От рус. очаровывать.