ОЧАРО̀ВАМ

ОЧАРО̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Предизвиквам, пораждам у някого очарование, възхищение, възторг; възхищавам, възторгвам. Вашето писмо е надъхано с мила, задушевна топлота и поетична искреност, които тъй ме очароват във всичко, писано от вас. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. Подобно на всяка легенда, която силно поразява въображението и очарова душите, тоя разказ има вече няколко варианта. Й. Йовков, Разк. III, 111. Има по-малки поети.., които очароват с една непосредствена топлота и нежност. К. Христов, ПХ, 3. Всички насядаха по обвитите с калъфи кресла и тук при разговора гостът отново очарова със сърдечната си доброта. П. Незнакомов, ХР, 13. Хубостта на Ния беше още в своята зряла сила,.., но тя очарова и дори уплаши младия човек повече с усмивката си. Д. Талев, ПК, 743. Огнянов.. беше очарован и не можеше да оттръгне очите си от книгата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 79. очаровам се страд.

ОЧАРО̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпитвам, изпълвам се с очарование, възхищение, възторг; възхищавам се, възторгвам се. Романтично устроените духове се лесно очароват и лесно разочароват. Е. Каранфилов, Б III, 87.

— Рус. очаровать.

Списък на думите по буква