ОЧАРОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧАРО̀ВАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от очаровам като прил. 1. Който е обзет от очарование, изпитва, преживява някакво очарование; възхитен. Възторгът съедини всичките души, хипнотизирани, очаровани, прехласнати. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 124. Мечтата ти е очарована робиня / на моята душа, която те зове. П. К. Яворов, Съч. I, 128. Безмълвен аз стоя пред рая, / и очарован, и унесен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 224-225.

2. За очи, поглед — който изразява, който е израз на очарование; възхитен. Двамата .. студенти разпалвали ентусиазма си за научна работа и за служба на родината си, като извличали обилни знания из големите съкровищници, открити пред очарования им поглед. М. Арнаудов, БКД, 61. Пред очарования взор на децата се възправяше снажен мъж, препасал остра сабя. Д. Спространов, С, 26. От връх, от Чаламджа, със душа няма / от радост, впивам очарован взор / в разкошната и дивна панорама. К. Величков, ПССъч. II, 130.