ОЧАРОВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧАРОВА̀НИЕ, мн. (рядко) ‑ия, ср. 1. Неотразимо емоционално въздействие или качество, способност на нещо или някого да причинява, да поражда с красотата или с нравствените си добродетели и пр. силно чувство на възхищение, радост, удовлетворение; обаяние. Буковите гори са еднообразни като кълчищена черга. Липсва у тях очарованието на котленския многоцветен килим. Н. Хайтов, ШГ, 10. Високи палмови дървета.. придават особено очарование и колорит на тоя град. П. Вежинов, ДМ, 10. Всичките ѝ движения.. говорят за един светъл дух и зрителят несъзнато е вече в плен на това очарование. Ст. Грудев, АБ, 132. Запленен.. от образите на Йовков, очарованието на неговото творчество не ме напусна никога след това. Сб??СЕП, 544. Много време е минало, но аз още живея под очарованието на тоя чуден младеж. Вл. Полянов, ПП, 79. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования, всичката страстност на любовта си, за да го направя мой. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 43.

2. Състояние на доволство, наслада, удовлетворение от нещо хубаво, прекрасно, възвишено, с неотразима притегателна сила; обаяние. Очарованието, което получих от тези книги, остана завинаги в душата ми. А. Каралийчев, С, 304. Аз не зная друг спомен от детинството, изпълнен с такова очарование, както разговора на тия стари гори. Й. Йовков, СЛ, 156. В душата му се струеше очарованието на нощната разходка с Росинка из гората. Д. Ангелов, ЖС, 115. Погледът ѝ се спря на огърлицата, пълен с очарование и копнеж. Д. Спространов, ОП, 167. Това е един страх от разума, който ще разруши очарованието от този цялостен свят. Ив. Сарандев, ЕС, 73.