ОЧАРОВАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧАРО̀ВАНО. Нареч. от очарован. Тя започна да го подхвърля с чудна лекота над главата си. При всяко подхвърляне нагоре Колето разперваше ръце и хълцаше очаровано. Д. Ангелов, ЖС, 79. Аз все повече узрявам за решението да зарежа всичко.. и да долетя.. при вас.., да се приютя в твоята малка стаичка,.., да слушам очаровано как вие двамата рецитирате Бальмонта и Андрея Бели. П. Незнакомов, ЖВ, 34.