ОЧАРОВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧАРОВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който очарова, в който има или който излъчва очарование; чаровен, прелестен, пленителен. — Ето Оборище!.. Напреде ни се представи такава очарователна картина, на която дълго време не можахме да са нагледаме. З. Стоянов, ЗБВ I, 402. На връщане при нас се качи млада, хубава девойка с очарователни очи. Др. Асенов, СВ, 35-36. Колкото я гледам, по-хубава, по-жива, по-очарователна изглежда. Как се менят очите ѝ, какъв блясък грее в тях. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Бешков се роди и отрасна в една истинска къща.. Тя лежи само в спомена — очарователен, защото е от детинството. Ал. Гетман и др., СБ, 282.