ОЧАРОВАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧАРОВА̀ТЕЛНО. Нареч. от очарователен. Вие сте все тъй очарователно добра, както ви знаех. Ив. Вазов, ПЕМ, 7. Йеремия си грабна ръкописа и отвори друга врата, но там пък го посрещна един старец, който взе да му пробутва за съавтор очарователно талантливата си асистентка. Д. Бегунов, ГВВ, 33. Туй ли изражение на лицето ми или моите думи.. я накараха очарователно да се зачерви и да наведе очи. ССГ (превод), 115.