ОЧАРОВА̀ТЕЛНОСТ

ОЧАРОВА̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на очарователен; пленителност, чаровност. При сравнение с Тургеневите, Тенисоновите женски типове губят твърде много от своята очарователност. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 170. Той.. сигурно намира у годеницата — такава, каквато е — някаква очарователност. М. Кремен, РЯ, 617.

Списък на думите по буква