ОЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЧЀ1, мн. ‑та, ср. Разг. Умал. от око (в 1 знач.). Детето се тръшкаше като болно и сините му очета се подуха от плач. Н. Тихолов, ДКД, 40. Вътре — стая като стая, с дюшеме, прозорче и с печка в едното ѝ кюше, а в другото — намърдало се едно ей такова кочище рунтаво, гледа ме с накървавени очета и наведена шия. Н. Хайтов, ДР, 19. Зад очилата сияеха мънистените му очета. Н. Антонов, ВОМ, 186. И на Мешко наш, момчета, / зимата е мила, драга. / Плахо мигат две очета, / гледат зимата от прага. Цв. Ангелов, СГ, 176. Две лехи се бяха синнали, две градинки,.. Много още такива градинки имаше наоколо, все с това цвете — синьо, като детски очета гледат цветчетата му. Б. Митов, ЛФ, 1977, бр. 1, 6.
ОЧЀ2, мн. ‑та, ср. Диал. Вид теменужка. — Виж, богородичките нацъфтели.. Накичени, като къдрави коси,.., Морави, розови — весели, усмихнати. Очетата са тъжни. Има и други тъжни цветя. А богородичките са весели, като че млади момичета се смеят. А. Каменова, ХГ, 54. — Милото каки цветице! Сѐ щарени очета, / и чернооки кадъни. Нар. пес., СбНУ ХIV, 44.
◊ Гъши очета. Диал. Везба, характерна за чорапи от носията на българомохамеданите. Диви очета. Диал. Трицветна теменуга. Диво оче. Диал. Миризлива теменуга.