ОЧЕБИЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕБЍЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Очебиен. Червенокосият пристигна отнякъде, когато се беше вече съвсем стъмнило.. За съжаление, червенокосият имаше твърде очебиещ изглед и щом го зърнаха, момчетата веднага се наежиха. П. Вежинов, СО, 73. Случайна среща с непознат човек на улицата ме кара да си спомня за стар другар, когото не съм си спомнял вече много години; причина за това е очебиещата прилика между тоя другар и срещнатия човек. Псих. Х кл, 103. Разликата в годините на двамата съпрузи е очебиеща.