ОЧЕБИЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕБЍЙНО нареч. По очебиен начин; очебиещо. Косата ѝ беше пак така очебийно разпиляна по раменете. Б. Болгар, Б, 26. С Фани Беловеждова се познаваше близо два месеца — прекалено дълъг срок за неговите досегашни връзки. И тя наистина очебийно превъзхождаше малките мастодонти, които до тоя ден се тътреха по паркета на собствения му дом. П. Вежинов, БГ, 147. Той прекоси с невиждащи от щастие очи целия клуб, седна на нашата маса и вместо "добър вечер", каза с трептящ от щастие глас: — Научихте ли новината? Видът на такива очебийно щастливи хора винаги действува потресаещо, особено вечер. П. Незнакомов, СМ, 30.