ОЧЕВАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕВА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Разг. Който е съвсем явен, ясен; очебиен. — Да, кражбата е истинска, очевидна, очевадна. Ив. вазов, Съч. IХ, 100.

2. Диал. Който е лош, проклет (Н. Геров, РБЯ III).

3. Диал. Който е умен, способен; буден, схватлив. Момчето бе сиромашко, но бе примерно, учеше се добре, изучи се и сега е и опора, и гордост на майка си. И имаше защо — Костадин бе схватлив и очеваден момък. Г. Караславов, ОХ IV, 255-256.

— Друга (диал.) форма: очоваден.