ОЧЕВА̀ДНИЦА ж. Диал. 1. Лоша, проклета жена. — А пък сега, като се ожени и Мито, неговата годеница каквато е очевадница и скуби-свекърва, за един месец ще ги смрази и раздели. Т. Влайков, Съч. II, 122.
2. Будна, нестеснителна, отракана жена (Н. Геров, РБЯ III).