ОЧЕВИДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕВЍДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който ясно се вижда, забелязва, констатира; явен, видим. Отново на трибуната застава министърът на вътрешните работи Русев.., какво би могъл да каже той, след като нещата са съвсем очевидни? Н. Христозов, ПД, 25-26. Националният егоизъм се разбуди съвсем не навреме и предаде на всичките военни действия една очевидна разбърканост и непоследователност. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Тя беше го увлякла,.. Вълненията се чувствуваха еднакво, бяха и еднакво очевидни, та Слави пристъпи към дръзкост, която отсечено реши характера на отношенията им. А. Страшимиров, Съч. I, 81-82.

2. Прен. Който е безспорен, не подлежи на съмнение; неоспорим. Той вървеше, мислеше върху тая станала за него напоследък очевидна истина. Ст. Дичев, ЗС I, 484. — Те [труповете] доказват по един съвсем очевиден начин, че тука наистина е станало нещо нередно. А. Гуляшки, ЗВ, 569. Очевидни факти.