ОЧЕВИДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕВЍДЕЦ, мн. ‑дци, м. Лице, което е присъствало на някоя случка, събитие и с очите си е видяло нещо; свидетел. Една случка, на която той биде очевидец в навечерието на изборите, му даде да разбере, че има разлика между изборите, начертани в избирателния закон и изборите в действителност. Ал. Константинов, БГ, 122. Случваме едного, който се показваше като очевидец и изслушваме страшната история от начало до край. Й. Йовков, ВАХ, 25. Отдолу на писмото стоеше следующета забележка: "Бях очевидец, когато се извърши сичко гореказано в писмото на Тодора.. Н. Караджов." З. Стоянов, ЗБВ II, 13. Повечето до днес доживелите сме били очевидци на кланията, убиванията,.. и теглилата, които сполетиха нашите деятели за политическото ни пробуждение. Правдоборски, НБО, 4. Очевидец на убийството.