ОЧЕВИДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕВЍДНО. 1. Нареч. от очевиден; явно, видимо. Андрей го гледа внимателно. Младен беше очевидно развълнуван и това личеше по свитите му устни. П. Славин‑
ски, ПЗ, 247. Тя говореше отсечено, сякаш малко троснато, очевидно бързаше да разреши най-после този занимаващ ме въпрос. Здр. Сребров, Избр. разк., 217.

2. Обикн. като вмет. дума. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно. Ваня Николова,.., намери косъм! Черен, може би тридесетсантиметров, вулгарно лъскав и, очевидно, принадлежащ на покварена жена. Ч. Шинов, БС, 46. Момата и другата жена още го гледаха любопитно и, очевидно, приказваха за него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 175. — Какво трябва да правя? Очевидно, да си гледам работата. Л. Стоянов, Х, 28. Но Кольо беше запомнил как под малкия и очевидно чужд каскет се подаваше буйната коса на анархиста. Ем. Станев, ИК I и II, 388.