ОЧЕГЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЕГЪ̀РТВАМ, ‑аш, несв.; очегъ̀ртам, ‑аш, св., прех. Разг. Изчегъртвам, остъргвам, изстъргвам. Мама го [хляба] изстръсваше из подницата, струпваше го от пепелта, очегъртваше го тук-там,.., и ни отчупваше по един комат. Ст. Даскалов, БП, 24. Скалата беше на около два километра, прясно заголена от копачите, които бяха я очегъртали — сива, могъща и настръхнала. Н. Хайтов, ШГ, 96. Щом влезе в кухнята, хвърли наядената филийка в кофата, очегърта с пръст меда, натика го в дупката на умивалника, а после хубавичко си изми ръката. О. Василев, ЖБ, 99. очегъртвам се, очегъртам се страд.