ОЧЕРК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЧЕРК, мн. ‑ци и (рядко ‑ки), след числ. ‑ка, м. 1. Литер. Кратко произведение, в което се дава точно описание на някакво събитие, случка, трудови прояви на лице и под. Репортажът, очеркът, фейлетонът, обзорът, интервюто и т.н. — всички класически журналистически жанрове трябва да придобият съвременен облик с усилията и участието на изтъкнати наши писатели. В. Йосифов, Избр. тв I, 171-172. В зависимост от съдържанието на тематическата си задача очеркът може да бъде битов, пътеписен, историко-биографичен. С, 1954, кн. 3, 129.

2. Сбито писменно изложение по някакъв проблем. И ето защо аз имам приятния случай да пиша днешния очерк. Ив. Вазов, Съч. ХII, 91. С тези редове приключвам своята скромна задача — да дадем един популярен очерк за нашата приятелка Витоша. П. Делирадев, В, 341. Славянските литератури в очерци и образци.

— Рус. очерк.