ОЧЕРТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЧЕРТА̀ВАМ, ‑аш, несв.; очерта̀я, ‑а̀еш, мин. св. очерта̀х, св., прех. 1. С линии, точки или други знаци отбелязвам геометрическа фигура или границите на някакво пространство. Велзевул очертава със своя жезъл един елипсис над празното място до гроба на Светослав Миларова. Ал. Константинов, Съч., 12. Появява се скреперът и без да се развали нито един път през целия ден .., с няколко преминавания между двата реда колчета очертава бъдещата алея. П. Незнакомов, СМ, 33. Очертавам кръг. Очертаха границите на трите парцела за строеж на вили.
2. Правя да се забелязва, да се вижда ясно формата, очертанието на нещо или на заобикалящия го фон; изпъквам, откроявам се. Тодора вървеше с наведена глава.. Дрехите ѝ леко се диплеха и очертаваха плътно стройната ѝ снага. К. Петканов, БД, 69. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I, 102. В кръгозора, през омарната мъглица планините очертаваха пречупените си линии в небето, също безцветни, мрътви под нажежените лъчи на слънцето. Ив. Вазов, Съч. Х, 137. Там нивите очертаваха жълти и зелени квадрати, пъстрееха ливади и мътно се белееше селце. Ем. Станев, ИК I и II, 159.
3. Излагам в общи черти най-същественото по дадена тема, въпрос и под.; характеризирам. Тия изявления.. очертават политиката на бившите правителства. БД, 1909, бр. 5, 1. Свидетели от по-късно време, като К. Иречек, Добри Ганчев и Иван Вазов, очертават моралния лик на този ту възторжен, ту свадлив свой другар, самодоволен и разположен към шеги и забави. М. Арнаудов, БКД, 56. Приносите в изследването очертават значението му за практиката. очертавам се, очертая се страд. В едната половина на игрището се очертават осем кръга. Б. Такев и др., Б, 53. С добре подострена креда и с линеал се очертават контурните линии на кройките върху плата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 70.
ОЧЕРТА̀ВАМ СЕ несв.; очерта̀я се св., непрех. 1. За форма, фигура, контури, разположение на нещо — забелязвам се, виждам се ясно; откроявам се, изпъквам. Той западаше все повече и повече. Очите му хлътваха.., скулите му се очертаваха все по-ясно и по-ясно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 180. И най-много от всичко се запомняли устните му, които се очертавали хубаво, като изписани. Л. Александрова, ИЕЩ, 279. В края на склона се очертаваха скалите, обраснали със зеленина, и под тях се спускаше стръмната урва. Ив. Мартинов, ПМ, 64. Някъде отдолу,.., се показа някакъв човек, който идеше насреща ни. Колкото по-наближаваше, толкова по се очертаваше висока, тънка фигура на мъж, наметнат с черна връхна дреха. К. Константинов, ППГ, 180.
2. Прен. В съчет. със сказ. опред. с предл. като. Със свои думи, качества, постъпки, действия и под. се проявявам като някакъв; изявявам се. Той [Голям Борован] основно изучи и устройството на леката картечница,.., доби и много вярно око. Двамата със Сирма се очертаваха като най-добрите "картечари". Д. Ангелов, ЖС, 380. С искането си.. за горна камера (сенат) те [дейците от Добродетелна дружина] отиват още по-далеч и се очертават като най-консервативната група сред българската емиграция в Румъния. Ив. Унджиев, ВЛ, 85.
3. Става вероятна, възможна появата, извършването, съществуването на нещо. В къщата на аптекаря Клерк той се сдружил с малката мис Сторей.. По-късно дружбата преминала в любов и се очертавал брак. Ив. Въжарова, ИН (превод), 17. Тя [Виолета Хербст] предава за публикуване в печата "Отворено писмо до председателя на Народното събрание г. Кулев и министър-председател г. Цанков".. Очертава се обществен скандал — нещо, което сериозно почва да безпокои правителството. Н. Христозов, ПД, 101. Пред погледа на най-реакционните сили войната се очертаваше
като единствено спасение. Мл. Исаев, Н, 270. Очертава се добра перспектива за икономическо развитие.