ОЧЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧЀСВАМ, ‑аш, несв.; очѐша, ‑еш, мин. св. очѐсах, св., прех. 1. Чеша колкото е необходимо или напълно, докрай. Очесахме вълната.

2. Изчиствам (кон, вол, бивол и др.) с чесане. Селяните, турци и българи, са залисани сега из къщи. Българинът,.., припира да накастри лист,.. А турчинът — той е с по-широко сърце. Сутрин ще си очеше хубаво биволите, ще ги нахрани. П. Тодоров, И II, 17. След като го [коня] беше очесал и очистил тъй, че козината му лъщеше като коприна, той разплиташе тия плитки, и тогава гривата и опашката на коня се спущаха на вълнисти къдрици, като косите на момиче. Й. Йовков, ПК, 181. очесвам се, очѐша се страд. и възвр.