ОЧИЛАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧИЛА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Разг. Лице, което прави, поправя или продава очила. Отново всички били възхитени от майсторската работа на очиларя и въпреки всичко той.. не получил патент, защото по това време властите установили, че подобни уреди били изработени вече и от други майстори оптици. Вл. Харалампиев, ПСС, 61. Повече стари софиянци, когато почувствуваха, че не виждат добре, отива‑

ха направо на петъчния женски пазар. Тук винаги имаше по двама-трима амбулантни очилари. П. Мирчев, СЗ, 43.