ОЧИЛАТКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧИЛА̀ТКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Ирон. или гальов. Човек, който носи очила. А аз доложих на техния генерал онова, което ми бе заповядано от началството. Доложих на нашия език, а един очилатко го преведе на американския генерал на техния език. С. Северняк, ИРЕ, 192. Подайте ми моряшката фланелка / и кораба до пристана подайте! / .. / Къде си тръгнал, смешен очилатко? / Теб никъде не те очаква нищо. С, 1972, кн. 11, 183.