ОЧИСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧИСТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Техн. Вещество, което служи за отстраняване на ненужни, нежелателни или вредни съставки или примеси в нещо. С така наречения директен метод на хидролиза от тях може да се получи.. — химически продукт, който е основна суровина за производството на пластични маси — .., очистител на смазочните масла и суровина за получаване на влакна от типа на найлона. ВН, 1960, бр. 2687, 2. В металургията досега титанът служеше като очистител и за изработка на някои сплави. ВН, 1962, бр. 3291, 4.