ОЧИЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧИЦЀ, мн. няма, ср. Умал. от око (в 1 знач.); оченце. Той [топа] стоеше пред тях като едно длъгнесто животно, без глава и без крака, с едно очице на гърба и със страшно дълбоки уста. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 79. И, за да бъдат разбрани от децата, всички съществителни имена, той превръщал в умалителни: цветето ставало цветенце, лъвът — лъвче, окото — очице. Елин Пелин, Съч. IV, 205.