ОЧОВЕЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧОВЕЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; очовеча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя да стане човек, превръщам в човек. Действието изменя света; то е очовечило маймуната. Ем. Манов, ПС, 33.

2. Разг. Въздействам, влияя на някого да стане разумен, морален. И в един миг се измениха техните [на еснафите] отношения към Танаса и към Дипчика. От злосторници за тях, те се обърнаха веднага на мъченици, жертви на Гиньовата алчност за пари и за първенство. Но какво можеха да предприемат срещу Гиня те, за да го очовечат? Ст. Чилингиров, ХНН, 218. ^● Обр. — Ти си гледача на животното и требва да го очовечаваш, а не сам да ставаш като него. Ст. Даскалов, ЕС, 72. очовечавам се, очовеча се страд.

ОЧОВЕЧА̀ВАМ СЕ несв.; очовеча̀ се св., непрех. Ставам разумен, морален. Добър

учител му избрахме — казваше в себе си Свиленка. — Дядо Давидко е тъкмо за тази работа... Ха дано се очовечи Тренчо край него... Кр. Григоров, И, 134. — Па дохождай при мене да ми помагаш... И покрай телците, и на нас, жените, да се очовечиш! Да не посягаш... Ст. Даскалов, ЕС, 80. Рачо влизаше между хората и се очовечаваше малко.. Още не износил новите си дрехи, той напущаше работата си и заживяваше пак по старому, безгрижен и свободен като птица. Й. Йовков, ПК, 32.