ОЧОВЀЧВАМ, ‑аш, несв.; очовѐча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Очовечавам. очовечвам се, очовеча се страд. Бащата искаше с бой да очовечва непрокопсания си син.
ОЧОВЀЧВАМ СЕ несв.; очовѐча се св., непрех. Очовечавам се.