ОЧУКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧУ̀КАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от очукам като прил. 1. Който е повреден от чукане, удряне, вследствие на дълга употреба. Старецът изчезна за миг. До мен .. бе оставил своята едноцевка и протрита брезентова торба с очукана войнишка манерка. С. Северняк, ИРЕ, 220. Ако можеше само с едни свои усилия да поправи всичко, Станка не би пожалила силите си. Но как да смени или да оправи простите изметнати врати, как да разшири малките мижави прозорчета с очукани прости рамки. Г. Караславов, ОХ I, 73. Изведнъж погледът ѝ [на жената] падна върху изпраните, добре изстискани чаршафи в очуканото корито. М. Грубешлиева, ПП, 174. Очукана тенджера. △ Токовете на лачените ѝ обувки бяха съвсем очукани.

2. Прен. Разг. Който изглежда много занемарен, неподдържан, изоставен поради липса на материални средства или лошо психическо състояние. Празникът събра в църковния двор всички, дори и най-бедните и очукани хорица от крайните махали.