ОЧУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЧУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; очу̀кам, ‑аш, св., прех. 1. С чук, с чукане оформям, правя нещо от метал, камък или върху повърхността на метал, камък и под.; изчуквам. На другата страна на работилницата бяха насядали на широк тезгях други работници, които очукваха с малки чукчета медни гюмове, тепсии. Д. Талев, ЖС, 44. Дядо Галушко очукваше воденичен камък. А. Дончев, ВР, 28. — Дар допада по сърце, драго ми е, че тоя ти се нрави. А мене тук ме е довел бог да очуквам златото, както той ме учи, тук ще дочакам да ме прибере при моите люде. М. Смилова, ДСВ, 93. Във вулията носеше.. мистрията,.., отвеса.. и чука, с който очукваше и изравняваше тухлите. Д. Спространов, С, 224. А пък зид да ти иззида [дядо Тасе] — по-добър зидар не се срещаше не само в селото ни, но и в околността. Така ще подбере камъка, така ще го очука оттук-оттам, че като го лепне на зида, като че за това място е мерен. Кр. Григоров, Н, 209.
2. С чукане, удряне изчиствам нещо, обикн. от прах, пепел, ръжда и под.; отстранявам. Майката се замисли. Премести столчето до огнището. Очука главните. З. Сребров, Избр. разк., 132. Кривото беше свалил електродната маска и очукваше шлака от
заварените шевове. Д. Кисьов, Щ, 378. Тръгнаха по палубата да очукват ръжда, да плетат въжа или да боядисват. Н. Антонов, ВОМ, 124. Чичо Милан я [Буряна] гледаше от леглото си как разбърква и изстудява копривата вън зад ниското прозорче. Като я изстуди, очука машата о котлака, отстъпи към кочината, та пусна прасето и взе да го пои. Ил. Волен, ДД, 30. Станка, която се канеше да очука един в друг двата цървула и да изтърси от вътрешността им набитата пръст, го изгледа като замръзнала. Г. Караславов, ОХ I, 364-365. Погачите се изпекли, Ради ги изровила из жарта, па ги очуква от пепел. М. Георгиев, Избр. разк., 81. // Стесн. С чукане изваждам семето на някои растения от шушулките, слънчогледовите пити и под.; изчуквам. Майка им и Гатювица бяха обрали фасула от градината, но този фасул беше малко, двете жени сами го очукаха и очистиха. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 17. Слънчогледът ни стои неочукан, кокошките и прасето го ровят и пилеят; мама не смогна да го очука сама, на чуканка не смеят да ни дойдат, а и с надница никой не се съгласява да помогне. К. Георгиев, ВБ, 74. Бедняците орели земята с рало вместо плугове и я бранували с тръни вместо брани.. Вместо да вършеят зърното с добитък те го очуквали с тояги. Ист. VI кл, 17.
3. С почукване установявам качеството на някакъв предмет, материал. — А бюрото — знаеш ли, че е истински орех. Тя очука бюрото, подраска го с нокът и после заоглежда двете скъпи бронзови легла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. Приближи се до стената и започна да я очуква с пръст. Д. Кисьов, Щ, 441-442. Пешо продължи,.. — А пък и кога не съм долу, знам, усещам, ходи един човек из тунела, когато няма никой там и е гробна тишина. Върви бавно, с тежка крачка. Очуква скалите, оглежда крепежа. Т. Монов, СН, 259.
4. С чукане, удряне повреждам нещо. Очуках стомната. Очуках гърнето. Тичал по калдъръма и очукал новите си обувки. // За природно явление (град, дъжд, порой) — съсипвам напълно, унищожавам. Едно трябва да проумее човек: пороят очуква най-лошо дърветата, които здраво се държат оземи. Другите понася цели. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 372. Над неговия дом се вие черен облак и не знае, дали с град ще ги очука, дали с вода ще ги отнесе. К. Петканов, ОБ, 148. — И без това от черешите кой знае каква печалба не пада! Ще се обадиш утре горе: така и така, градушка очука масива в Порязово! Ч. Шинов, БС, 20. Подир пладне един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. А. Каралийчев, В, 52-53.
5. Прен. Разг. Съсипвам, опропастявам някого, правя го нещастен. — "Деца сте вий, деца! Живота ще очука / и вас, — тогава вий ще вземете поука от него". П. П. Славейков, Събр. съч. III, 293. Не можа да се помири,.. че тъкмо нейният мъж ще умре непрокопсал. Натякваше и натякваше: все нападал на беда, все него очуквали, все той имал да дава, а не нему да дават. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 253. Много нещастия я сполетяха, съдбата съвсем я очука.
6. Прен. Разг. Избивам, убивам. Откакто ми каза, че в чантата има милион и половина, все кроя планове как да те очукам и да драсна през гората. Сл. Македонски, ЕЗС, 95. Очукали [братя Господинови] няколко черкези, одрали ги, напълнили кожите им със слама и ги оставили край Дооруклии — столнината на черкезите. П. Росен, ВПШ, 42. Тримата изпаднали хаирсъзи от осем дни не бяха ударили нищо.. дребни търговци кажи-речи не се мяркаха. Или хич ги нямаше, или ги очукваха преди да дойдат до тяхната канара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 234-235. очуквам се, очукам се страд. Кожите могат да се очукат на чукмашина или да се въртят на празен барабан в продължение на 1 час, за да омекнат. Ст. Младенов и др., ОТК, 148.
ОЧУ̀КВАМ СЕ несв.; очу̀кам се св., непрех. 1. Повреждам се от, при удряне, чукане. Как той [обелискът на фараонката] е изправен, без да се очука нито една от фигурите, които са издълбани по всичките четири страни? ПН, 1935, кн. 8-9, 136. Известно е през колко много ръце преминават тежките стокилограмови варели .. и колко бърже се очукват. ВН, 1959, бр. 2547, 2.
2. Прен. Разг. Съсипвам се. Мина животът ми. Очуках се, облъсках се, но поне виждам, че децата ми ще живеят леко, а не като мене.