ОЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЧУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; очу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Чупя нещо изцяло, напълно. Конете, пръхкащи, очупваха с краката си сухите клончета, нападали по земята. П. Михайлов, ПЗ, 27. Очупиха цъфналия люляк.

2. Отделям част от нещо; отчупвам. Очупвам хляба.

3. Диал. Кърша (снага, плещи и др.); чупя. — И той [Балю] меко се засмя, покриви се на момичетата и прибегна някъде навът‑

ре, като очупваше тялото си по женски. Ил. Волен, БХ, 102. очупвам се, очупя се страд.

ОЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; очу̀пя се св., непрех. 1. За тяло или части от тяло — кърша се, извивам се, обикн. поради кокетство. Коравата му снага не можеше да се огъва изпърво, но Тинка не се оставяше и тя току взе да се очупва и повива, накъдето я наклони. Ст. Даскалов, СД, 255.

2. Прен. Разг. Придобивам държание, обноски, свиквам да се държа в общество; обигравам се. Като пристигна тя беше много стеснителна, но бързо се очупи.