ОШАНТАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОШАНТАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ошантавѐя, ‑ѐеш, мин. св. ошантавя̀х, прич. мин. св. деят. ошантавял, ‑а, ‑о, мн. ошантавѐли, св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, съвсем, ставам шантав; пошантавявам1. — И ти ошантавя покрай оня. Не заслужаваш всичко, какво съм направил за тебе. Щом не разбираш, че и сега съм дошъл за твое добро, троши си главата! Ст. Даскалов, ЗС, 300-301.
ОШАНТАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; ошантавѐя се св., непрех. Ошантавявам.