ОШМУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОШМУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; ошму̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Бързо, невнимателно окъсвам листа, плодове, като оголвам клони, дървета, храсти. Откъсна от една върба тънка пръчица, ошмули листата ѝ и ги хвърли във водата. К. Петканов, П, 69. Кьор Али в Мусина смазал от бой Петко Бонев, задето Петко се опрял и не му дал да ошмули черешата в лозето му. Д. Марчевски, ДВ, 17. Каквато е ламя [Балалото], току виж, че ошмулил на бърза ръка по-ниските клони. Ст, 1959, бр. 698, 2. И нали е коза, кат видяла сочните и убави листа и веднага налетяла. И за час ни ошмулила. СбНУ, ХLVI, 24. // Набирам бързо, невнимателно плодове. На връщане от Ягодово той бе ошмулил пълна раница с ябълки от чуждата градина край реката. Ив. Хаджимарчев, ОК, 362.

2. За вредители по растенията — унищожавам, изяждам листата на някои селскостопански култури. Трябвало да се излиза на полето, че листната въшка нямало да ги чака и не гледала, че имало събор. Щяла да ошмули и памука, и фасула, и дините, и пъпешите. Б. Обретенов, С, 189.

3. Прен. Подстригвам много късо и несполучливо някого; ошутвам. Как ме е ошмулила, не мога да се гледам. ошмулвам се, ошмуля се страд. и възвр.