ОШУГАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОШУГАВЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; ошугавѐя, ‑ѐеш, мин. св. ошугавя̀х, прич. мин. действ. ошугавя̀л, ‑а, ‑о, мн. ошугавѐли, св., непрех. Диал. Ставам шугав; окраставявам. Накрая Дойчинов надникна и при телетата. После хвърли общ поглед върху обора и каза: — Добичетата изглеждат добре! А защо пищите, че са ошугавели? Ст. Даскалов, СЛ, 138. "От какво измряха овцете?" — ще го попита инспекторът и той веднага ще отговори: "От черен шап!" "А как ошугавя стадото ти?" "От коча!" Ст. Даскалов, СЛ, 463.