ОЩЕНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩЀНЯМ, ‑яш, несв.; ощѐня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Ощенвам, окучвам.

Рекла кучката, че най-лесно и най-скоро щенята ощеня от сичките четвероножни. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 94. ощеням се, ощеня се страд.

ОЩЀНЯМ СЕ несв.; ощѐня се св., непрех. Диал. Ощенвам се, окучвам се.

^● Обр. Нито огънят, нито и самият Дунав .. не може очисти и измие мръсотиите с които е вече заразена душата.. зараза, която ако не мож очисти чрез искренското просвещение на твоите синове и внуци, ще се продължи, загнезди, щени и ощеня от род и в род! Ил. Блъсков, СК, 4-5.