ОЩЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩЕТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от ощетя като прил. На който е нанесена щета, вреда, който е онеправдан в нещо. Висарионов бляскаво доказа на Катя, че съгласи ли се на нейното предложение, добива се двустранно нарушение на договора, което отнема правото на ощетената страна да дири след това своето. Ст. Чилингиров, РК, 257. Ощетен гражданин.