ОЩЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩЕТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ощетя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отнемам от някого, не давам на някого това, което му се полага, причинявам щета на някого. — Аз не мога да си оставя стоката! Мене дружбашите ме ощетиха с хиляди! Ем. Станев, ИК III, 204. — Вие сте приели недоброкачествена стомана, господин Динков, ощетили сте държавата с милиони левове, извършили сте престъпление спрямо държавните интереси. А. Гуляшки, Л, 472. Понякога и тоя, който се е отдал цял на другите, и той ощетява някого. Тези, дето са по паметниците, са дали гордост на децата си, но са им отнели бащината ласка. Те са дали всичко за другите, а са взели от своите близки... М. Яворски, ЕСВ, 122. Безработицата ощетява обществото като цяло. ощетявам се, ощетя се страд. Държавата се ощетява с 75 милиона франка годишно от контрабанда. БД, 1909, бр. 26, 2.