ОЩРЪКЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ощръклѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. ощръкля̀л, ‑а, ‑о, мн. ощръклѐли, св., непрех. Диал. Хваща ме щръклицата; пощръклявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.